Снимка: архив на сдружение „Изкуство в действие“
Фауста и две други наши приятелки от Полша, ни организираха изложба в родния си град Познан. Заминахме аз, дъщеря ми, малката Мая, Майото, Пилето и Добри. Нямахме пари и носехме в раниците си от България консерви „Боб с кюфтенца“ и „Сърмички с ориз“ за да се изхранваме по време на престоя ни. Честно! По гадни неща никога не сме яли в живота си. Но оцеляхме защото пихме полската бира „Окочим“.
Открихме изложбата с пърформанс, в който участвахме Лили, малката Мая и аз. Момичетата трябваше да пресичат моето пълзене по пода с поредица от свои действия, като играят полуголи с различни материали и предмети (бои, камъни, вода). Публиката бе възхитена.
На другия ден, по програма трябваше да правим още един пърформанс. Лили и Мая се излигавиха и казаха, че не искат да участват. Аз пък се ядосах, но не исках да ги карам на сила да правят нещо против желанието си. Поляците се отчаяха, тъй като публиката вече била поканена и щяла да дойде напразно. Тогава реших, че ще направя пърформанс въпреки всичко. Започнах да разграждам и пренасям своята инсталация експонирана в изложбата пред екрана, на който се прожектираше как Стела Инчовска плува и изскача от един плувен басейн. После забих безопасни игли по ръцете си и се свързах чрез тях с малки метални рибки и лентите от инсталацията. Предложих на публиката да подрежда найлоновите торбички от творбата ми около мен. По едно време Лили и Мая се почувстваха гузни и решиха да ми помогнат с това закачане на метални рибки и ленти върху мен. А полякините, с цел да се включат в акцията, дойдоха и насядаха в краката ми. Публиката обаче доста неловко пренасяше торбичките с вода. Някои се спукаха и се образува голяма локва, в която задниците на полските момичета заплуваха като платноходки по време на ветроходна регата.
Историята разказа - Орлин Дворянов
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.