Неочаквана среща с велосипед

Фотография: „Неочаквана среща с велосипед“

Проект „Добре дошли в хотел Реалност“ (гр. Хале, Германия, 2007 г.)

Град Хале, Германия. Вторият проект в чужбина, на който отивах. Не познавах никой от нашата група. Чумата ни беше ръководител, нея също я бях срещала само веднъж-два пъти. Но преживяването остана неповторимо. Имаше група от германци, българи и унгарци. Работехме в един изоставен хотел, рушаща се сграда. Рисувахме по стени, изработвахме сценографски неща и инсталации. И, разбира се, нашата група направи почти импровизиран пърформанс с шампанско, снимка от който виждате. Но всъщност най-интересното беше извън задължителните занимания. Една вечер, по-точно сутрин, българската група се прибирахме от някакъв клуб, в малките часове. Бяхме доста шумни, и се клатушкахме дружно по улицата. Изведнъж пред нас се появи кафяв, кадифен диван, съвсем по средата на улицата си беше. А до него стърчаха чифт ски!! Трябва да уточня, че говорим за месец юни. Огледахме се, поседнахме на дивана да решим дали да вземем ските с нас. Разбира се ги нарамихме, и продължихме. За по-пряко минахме през някакви дворове, и стана съвсем сюр – озовахме се пред неголям басейн, в който плуваше… велосипед! Влади и Момчил скочиха и го извадиха.. беше си почти здрав, с леко изкривено кормило. Добутахме го го мястото, в което живеехме тогава, и заедно със ските ги подарихме на Геника – домакинката, която организираше проекта (българка, живееща в Германия по това време и работеща като културен мениджър по програмата Бош).
Последната вечер, преди полета, решихме да направим още една „магария“. Няколко германци ни заведоха до един частен басейн. Минаваше полунощ, и прескочихме оградата на двора, за да се промъкнем тайно. Те ни увериха, че няма никой в онзи момент, че те често се къпели по този начин, и че няма да имаме никакви проблеми. Така и стана. Но тъй като нямахме бански, една част от нас влязохме с дрехите, другите – голи. Много се забавлявахме и много се смяхме.. като се прибрахме ни оставаха 3 часа до момента да тръгнем към летището. Почти никой не легна да спи. Щастливият край беше помрачен единствено от факта, че си забравих любимите тричетвърти дънки, които останаха да съхнат на простора след плуването в басейна.

Историята разказа - Венцислава Стоянова, Веси - Сержантът

* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект "ГраничНО". Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.