Ограничени в рамката

Фотография: „Ограничени в рамката“

Пърформанс „Власт и рамка“ (София, площад „Журналист“, 2005 г.)

Скулпторът Добромир Иван отправи покана към „Изкуство в действие“ за изпълнение на пърформанс в градинката на площад „Журналист“. Поводът бе откриването на паметник на Георги Марков. Всъщност ставаше дума за плоча вградена в земята, на която щеше да бъде изписано името на журналиста. Според Добромир, тъй като Марков е бил „дупчен с българския чадър“ в средата на паметната плоча трябва да има дупка с диаметър 12 см. Професор Свилен Стефанов откри събитието с думите „Това може да ви прилича на писоар, но в същност е паметник, произведение на изкуството“. Ние от „Изкуство в действие“ предварително бяхме решили да направим по темата пърформанса „Власт и рамка“. В него участваха Майото, Мо, Марта, Кали, Таси, Ели и разбира се Цвети, която беше главната ни артистка. Последната се появи с жълта рокля, кожен калпак на главата и голям червен шал. Идеята беше от време на време да посочва с ръка пътя на партията към светлото бъдеще. Аз, сменях различни костюми, като първо наподобявах партизанин, а после преминавайки през различни роли, достигах до моряк с червена шапка. Паралелно останалите се разделени в две групи: едната облечена в черни шлифери, с черни очила и слушалки на ушите завърташе в различни положения голяма рамка, а втората облечена в цветни дъждобрани и ограничавана от рамката създаваше статични жива картини. Майото се кокореше, Таси се изпъчваше с циците напред, Мо се гърчеше, Ели-Заека заемаше патетични пози. Цвети пък всеки път, в който заемаше нова поза тихичко шушнеше: „Искам нещо да ви кажа, трябва да ви кажа нещо..“. А бабите и дядовците – пенсионери, които седяха по градинските пейки с гръб към нас си мърмореха по между си: „Какво иска да каже? Какво толкова ще каже... айде, казвай де!“. Публиката, състояща се от университетски преподаватели и разни други интелектуалци, ни наблюдаваше с видим интерес. Режисьор на преклонна възраст попитал проф. Томислав Дяков дали мъжът, който си сменя дрехите на преден план е актьор. А Дяков му отговорил, че е художник. „Ахаа, ахаа“ – казал режисьорът.
На финала домъкнах множество дебели папки с документи, направих си постамент, заех героична поза и ги разпилях из градинката. Истинският пърформанс обаче бе самата обстановка. Между нас тичаха улични кучета, пенсионерите тихо се възмущаваха, алкохолиците и маргиналите пиеха евтина бира, а интелектуалците застанали прави ръкопляскаха. Най-силният момент се разкри обаче, когато гледах вече заснетия видео материал и фотографиите. На заден план имаше една двуетажна къща, и макар, че бе края на месец октомври, покривът й се напичаше яко от слънцето. И там, на покрива на тази къща се виждаше един гол мъж, който се печеше сменяйки позите си по време на пърформанса.

Историята разказа - Орлин Дворянов

* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.