Галин Попов
07.09.2023
Коя е ЕМИЛИЯ КОНСТАНТИНОВА?
Емилия Константинова е професор по артмениджмънт и ръководител на катедра „Теория на изкуствата“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив. Има докторска степен по изкуствознание и изобразително изкуство, защитена в Национална художествена академия. Нейните основни изследователски интереси са в областта на артмениджмънта, маркетинга и комуникациите, визуалното изкуство, кураторските практики, предприемаческата активност и бизнес моделите на арторганизациите. Съавтор е на първия учебник по Артмениджмънт в България и автор на книгите “Артмениджмънт и кураторство” и “Бизнес модели на арторганизации”. Научно-изследователската й дейност е отразена в редица публикации на статии и доклади от конференции. Участва в международни и национални проекти. Последният значим международен проект, в състава на който влиза като експерт-преподавател, е LIVE SKILLS на Британския съвет. В момента е и действащ артмениджър на частна музейна галерия “Димитър Георгиев” - Пловдив.
Каква е личната Ви мотивация да работите като артмениджър?
Винаги е предизвикателство! Всъщност започнах още 90-те години, когато тази професия все още не беше позната. Включих се тогава в един от семинарите на фондация STOEP по проект ABC на програма MATRA на Холандското правителство. Целта беше да се дадат необходимите знания по управление на творци, галеристи, изкуствоведи, за да се справят с новите условия на пазарната икономика през преходния период на развитие в България. Наученото започнах да прилагам в работата си на управител на галерия „Анастас“ в Пловдив, която изградихме със съпруга ми Анастас Константинов през 1994 г. за представяне на неговото творчество. Така поех и функцията да бъда личен мениджър. След като завърших бакалавърската си степен по корпоративна икономика, вече в АМТИИ - Пловдив имаше магистратура по Артмениджмънт, в която бях приета и завърших успешно. Практическата насоченост е важна за реализацията на артпродуктите и услугите, но образованието в теоретичен план се оказа съществена стъпка, тъй като дава ясни и специфични познания, описани от световни изследователи и практици в областта на артмениджмънта. Когато се обедини опита и познанията, тогава може да бъдеш наистина полезен за успеха на арторганизацията, но и за реализацията на артпродуктите, дори за кариерното развитие на техните творци.
От 2021 г. поех ръководството на музейна галерия “Димитър Георгиев” – Пловдив, която представя лична колекция на творби от класически български автори. Това също за мен е професионално предизвикателство, защото в днешните условия е трудно да намериш специфичен бизнес модел, който да се реализира устойчиво. Слава богу, вече екипа на музейната галерия започва да вижда някакви резултати от управленска стратегия.
В каква степен е развит артмениджмънтът във визуалните изкуства в България? И ако не е достатъчно – то каква е причината?
Винаги не е достатъчно. Никъде по света не съществуват абсолютно благоприятни условия за развитие на арторганизации. От друга страна работещите механизми в някои страни не могат да бъдат приложени в други. Факторите са най-различни – политически, икономически, законови, социални, културни, демографски, и т.н. Например България си има своя специфична среда. Ако в Съединените щати има работещ механизъм за спонсорство и меценатство, в България Законът за меценатството изобщо не работи и НПО-та, фондациите, сдруженията в културната сфера не могат да разчитат на силна корпоративна подкрепа. Затова основната финансова подкрепа за такъв тип арторганизации идва често пъти от проектна дейност, а липсата на по-голям набор от финансови механизми пречи и за развитието на съвременните визуални изкуства, особено течения, които не са толкова комерсиални. Култура и изкуства се правят с пари. Тук не става въпрос държавата да поеме изцяло издръжката, а да създаде колкото се може по-благоприятни условия за финансиране на частните арторганизации. Нейната индиректна роля е съществена в една свободна пазарна икономика. Важно е да отбележим също, че артмениджмънтът на държавните културни институции е да подпомага реализацията на артпродуктите, а не да се намесва в творческите процеси при тяхното създаване.
Какви са съществените разлики между артмениджър, артдиректор, артдилър, рекламен агент, куратор, галерист?
Всички са свързани помежду си, част от пазара на изкуствата. Повечето са институализирани професии по света, но има съществени разлики от гледна точка на функциите и ролите, които изпълняват. „Артмениджъра“ често се приема като обобщаващо понятие за ръководна управленска длъжност. Но в една йерархична организационно-управленска структура можем да имаме топ мениджъри, междинни мениджъри, оперативни мениджъри. Артистичният директор в някои арторганизации може да бъде топ мениджър, но в други да е поставен в средния мениджърски ешалон. Той често може да изпълнява функцията на главен, водещ куратор. Артдилърът е един вид търговец на произведения на изкуството. В една организационна структура такава длъжност е поставена в оперативното ниво на управление, например една галерия може да има артдилъри, или една аукционна къща. Но артдилърът може да бъде и човек, който работи и на свободна практика. Рекламният агент е професия в сферата на рекламния бизнес, той не е ръководна длъжност, основно изпълнява посредническа функция да рекламира и чрез реклама да продава.
Кураторът е сравнително нова професия за България, вече е в класификационния списък на професиите и се отнася за длъжност в държавните/общинските музеи и галерии за изкуства. Кураторът е утвърдена и влиятелна фигура в света на визуалните изкуства дори като свободна професия. Кураторът се наема за да внесе, разработи и представи нови художествени концепции чрез кураторските си проекти. Тези личности изпълнавят различни роли: на артист, на архитект, на дизайнер, на режисьор, сценарист, изкуствовед, посредник между артистите и публиката, дипломат, философ, психолог и т.н. Затова кураторът трябва да има изключително богата обща култура, да е полиглот, културовед или културен антрополог, всъщност неговата дейност не е запазена област само за изкуствоведи. Бих го сравнила с многоръкия бог Шива. Често пъти реализираните кураторските проекти сами по себе са произведение на изкуството.
Какви дейности извършва артмениджърът?
Ако имаме предвид артмениджърът като топ мениджър, то той е отговорен за всичко свързано със стратегическите цели, планове и задачи. Той задава мисията и стратегията, ръководи и контролира организационната политика, има представителни функции, защото е лицето на арторганизацията пред обществеността. Не винаги обаче мениджърът е лидер, но ако притежава и лидерски качества, може да се счита, че би бил наистина успешен ръководител.
Кои са 3-те събития, с които бихте искали да свързват името Ви като артмениджър?
По-скоро не със събития, а с арторганизации, защото събитието е завършек на една планувана, организирана и реализирана дейност, а без организация това няма как да бъде осъществено. Ако една арторганизация е изградена като културен бранд, тогава нейният артмениджмънт си е свършил отлично работата. Един пример ще дам за Пловдив. Оперният фестивал „Opera open“ вече е изграден културен бранд и всички представления се помнят, като част от „Opera open“. Освен това този фестивал разви и културения туризъм, който е изключително важен за града и областта.
Може ли да посочите работи/събития на други Ваши колеги, които следите с интерес?
Бих посочила в Пловдив Националните есенни изложби, чиито куратор от няколко години е проф. д-р Галина Лардева. Следя ги с интерес, още повече че се провеждат на няколко метра от домът ми, основно в няколко емблематични къщи в Стария град. Тези изложби, създадени още през социализма, бяха тръмплин за кариерното развитие на много млади автори. Превърнаха се в традиция, която след 1989 г. започна да се задъхва, но постепенно пак се възроди чрез кураторските изложби.
Интерес за мен представляват също изявите на Каролин Христов-Бакърджиев, една от най-влиятелните куратори. От чисто професионален интерес следях всичко свързано със световно известната артистична двойка Кристо и Жан Клод, чиито феномен като бизнес модел няма аналог в света на визуалните изкуства, дори след тяхната смърт. И един много интересен проект на Венцислав и Катаржина Пирянков в с. Старо Железаре, който за мен има изключителен потенциал за устойчиво развитие. Разбира се всичко свързано с тенденции в развитието на изкуството, за мен е от особено значение.
Кога и как започнахте да се занимавате с артмениджмънт? Какво Ви провокира да започнете да споделяте дългогодишния си опит в тази сфера и да преподавате?
Вече 28 години практически се занимавам с артмениджмънт. Виждам трудностите при кариерното развитие на артисти в областта на визуалните изкуства и липсата на редица посредници в пазара на изкуството в България. Съществуването на лични мениджъри на артистите все още е незапълнена ниша. Преподаването, дойде след вече някакъв натрупан опит, който получих като личен мениджър на съпруга ми художника Анастас Константинов. През далечната 1994 г. започнах да се уча в процеса на работа, когато създадохме за неговото творчество първата лична галерия.
Какво е съотношението между ‘творчество и маркетинг’ в дейността на един артмениджър?
Маркетингът е част от цялостното управление и е доста сериозна наука. Най-простичко казано се занимава с търсене и предлагане чрез използване на пазарни проучвания и анализи, като действа върху основно четири елемента – продукт, цена, място, промоция. Връзката му с творчеството е дотолкова-доколкото да се избере и да се следва успешна маркетингова стратегия, подходяща за конкретния артпродукт или услуга. Тези арторганизации, които използват маркетинг са много по-успешни от онези, които го подценяват. Но за да правиш маркетинг е необходимо постоянно наблюдение и анаиз на артпазара, процесите, тенденциите в изкуството, да знаеш как се правят различни видове оценки – изкуствоведска оценка, бизнес оценка, експертна оценка, и т.н. И не е достатъчно само да ползваш статистически данни, които често пъти са остарели и нереални.
Какво струва на един артист да ползва услугите на професионален артмениджър – чисто финансово, но и от гледна точка на творческото му търсене и изразяване?
На българският артист му се налага да се справя освен с творческата си дейност, но и с реализацията на своя продукт. Защото пак ще повторя липсва фигурата на агента/дилъра и личния мениджър, като основен посредник между твореца, галеристите, публиките, клиентите, колекционерите. А би трябвало артистът да се занимава с творчеството си и друг да поеме задължението за всичко останало. Ако артмениджърът и артиста са тандем те могат само да спечелят от сътрудничеството помежду си. Артмениджърът ще си получи процент от своите усилия при реализация на вече създадения артпродукт от артиста, а артиста ще може да има свободата да създава следващите си творби. И всички са доволни. Това е смисъла на разпределяне на дейностите. В Австрия се сблъсках с куратори, които бяха подготвили договор с артист, чийто клаузи съдържаха предоставяне на пълен екслузивитет върху творчеството на артиста, да имат 24 часов достъп до ателието му, да определят цените му, да унищожават творбите, които считат че са слаби, с една дума артистът да бъде напълно зависим от тях, само защото тези куратори са влиятелни. За мен това е непочтенно. Затова, ако този артист беше подписал договора, той щеше да се превърне в една машина и неминуемо да се изхаби като непотребна „стока“. Слава богу, беше достатъчно разумен да не го направи. Запази свободата си и продължава успешно да гради кариера. Има и обратните примери, които погубват един творец.
Има ли утвърден механизъм, по който един млад артист да стане забелязан?
Няма рецепта за това, кой ще развие успешна кариера. Но има някои важни условия, които биха помогнали да един млад артист да намери своето място. На първо място, да намери свой неподражаем стил, т.е. „да не прилича на други артисти“. Второ, да бъде достатъчно комуникативен и да използва всички възможни начини за реализация. Трето, да не се отказва и да продължава да следва целите си, защото въпреки трудностите идва един момент, в който си струва усилията през годините. И не напоследно място, да бъде последователен в ценообразуването си.
Съвместими ли са дейностите и мисленето на професионалния артист с тези на професионалния артмениджър? Може ли един артист сам да се менажира и ефективно ли би било това?
Историята на съвременното изкуството доказва появата на успешни артисти с качества на отлични артмениджъри. Вижте Анди Уорхол със създаването на неговата Фабрика; Джеф Кунс, който започва своята кариера на Уолтрийт; Деймиън Хърст и много други. Всички по един или друг начин определено използват възможностите и механизмите на комерсиалния свят - маркетинг, реклама, публични комуникации и рекламата. Друг е въпросът на кого изкуство остава стойностно във времето и на кого тъне в забрава, след като си отиде неговият автор.