Снимка: архив на сдружение „Изкуство в действие“
Снимката представя мен и изкуствена фигура, условно наречена „Екс“. Създадена в часовете на ателие „Неконвенционални форми“ съвместно със студенти и превърната в авторска инсталация, тя стана част от изложбата „25 Авторски Арт Алтернативи“ в Софийски Арсенал – Музей за съвременно изкуство, София, 2015 г. Статичността ѝ си отиде в момента, в който я грабнах от стола и затанцувах с нея в последните минути на закриването на изложбата. Като истински заместител на топло сърце за прегръщане, на изкусен танцьор, който да ме води в живота и на искрен приятел, г-н Екс прекрасно изигра ролята си. За фон звучаха пърформанси в червено от Румъния, на земята се търкаляха телефони за връзка с предишни копнежи, а на стената – черно-бяло платно, което нарисувах със сърце и много бои. И едно стихотворение във въздуха за всички изминали срещи с моите огледални души.
Танцувахме двамата – аз, истинската и той – куклата, после аз – куклата и той – истинският. И отново… Танцът остава вечен и ни завърта в илюзията между съня и живота, там, където плачът на новороденото е единственият пристан на реалността.
Историята разказа - Моника Павлова (Михайлова) - МО
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект "ГраничНО". Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.