Снимка: архив на сдружение „Изкуство в действие“
Целта на проекта на музея „Помпиду“ бе да се проследят различните гледни точки за генеалогията на българското съвременно изкуство.
А историята за създаването на инсталацията е следната:
Майа Антова-Майото, винаги е била убедена, че огромното количество реализирани проекти на „Изкуство в действие“ може да се използва като чук, с който да се набие в главите на специалисти и публика истината за дългогодишното плодотворно съществуване. В случая предложението ѝ за инсталацията, с която сдружението да участва в изложбата включва закупуването на щора. Върху всяка от отделните ленти на щората да се отпечатат снимки свързани с конкретна година от историята на сдружението от 1990 г. до днес. По-нататък Майото и Веси решиха да приложат метода на отпечатване на снимките върху щорите чрез гореща ютия. След серия неуспешни и полууспешни опити и часове гладене, най-накрая основната част от инсталацията е факт. Но за да се монтира на стената на галерията трябваше да бъде призован свръхкомпетентният монтажист Любо Лос. А аз добавих скрит зад щората инсталационен елемент – дванадесет прозрачни пластмасови кутии пълни с различни материали: сол, пипер, захар, клечки, пирони, камъни и какво ли още не. Когато щорите се разтвореха леко зрителите можеха да видят кутиите. Но малцина можеха да направят асоциация с италианското течение „Бедно изкуство“. Наложи се да обясня, че „Изкуство в действие“ е бедно сдружение и е оцеляло през годините, защото е работило с най-евтини и лесно достъпни материали. Но щората не беше особено евтина. Шегувахме се, че след изложбата всеки от нас може да я ползва за по една година и да си я предаваме като щафета.
Историята разказа - Орлин Дворянов
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.