АРХАИЧНО

„АРХАИЧНО“ - годишна изложба на сдружение „Изкуство в действие“

Куратор - Орлин Дворянов
Art Hotel 158 /София, ул. Княз Борис I, № 158/

През 2025 година сдружение „Изкуство в действие“ става на 35 години и ще отпразнуваме това на изложбата.

УЧАСТНИЦИ: Венцислава Стоянова, Десислава Цонева – Чума, Добрин Атанасов, Ефросина Стойчева, Красимира Дренска, Лиляна Дворянова, Любен Кулелиев, Майа Антова – Майото, Марина Александрова, Марина Стоянова, Моника Павлова, Олга Йочева, Орлин Дворянов, Стела Инчовска, Цвета Петрова, Явор Грънчаров

Мнозина известни художници свързани с модернизма, но и не малко такива от нашето време, в творческите си търсения се завръщат назад към архаичното изкуство и неговите символи. В опитите си да преоткрият тайнствената въздействаща сила на древните образци те се обръщат към „голямото единство“ на синкретичното мислене, което е причината произведенията от „старите времена“ да се възприемат като „цялостни“.
За нас, съвременните художници, архаичното изкуство представлява интерес най-малко по две причини:
Първата от тях е, че то предлага чрез знаците и изображенията, които са успели да оцелеят във времето, частична информация за живота, мисленето и чувствителността на човечеството в древността. Присъщото ни човешко любопитство ни кара да се стремим да разгадаем и разтълкуваме значенията и символиката на идеите заложени в древните паметници. Голямото предизвикателство в случая е, че разполагаме само с фрагменти от древни обекти и предмети използвани при обреди и ритуалии, а също и в ежедневието. Те крият не малко загадки и затова не можем да добием пълноценна представа за епохите отдалечени на хиляди години от нас. Остава ни единствено възможността да интерпретираме наличните археологически факти от научна или художествена гледна точка.
Втората причина е, че всички останки от архаичното минало съхраняват в себе си паметта на човечеството. То не би могло да се самоидентифицира като вид съществуващ и развиващ се във времето, ако няма представи за миналото си и не се стреми да прогнозира бъдещето си. Древните материални и писмени източници представляват сложна мрежа от преплетени митологии, модели на мислене и поведение. Постоянното наслагване на нови културни пластове върху тази основа води и към формирането на съвременно разбиране за света. „Архаично – съвременно“ е бинарна противоположност, което означава, че съвременното изкуство и специфичният му език принципно се мислят и възприемат като напълно противоположни на архаичното изкуство и неговия език. Ако обаче възприемаме историята на изкуството като непрекъснат многопланов процес, то далечното минало е оставило следи, в които ние стъпваме и продължаваме нататък, за да могат следващите поколения да стъпят в нашите и да оставят също следи след себе си. Този процес е едновременно „завръщане“ и „продължаване“. Да слезем в „долината на света“ изпълнена с „една вечна неизчерпаема сила, означава да се върнем обратно към естествената простота“.
Дали наште съвременно око и съзнание са способни да прозрат дълбоката същност на „архаичното“? Дали могат да разпознаят неговите кодове и създадат връзки между „някога“ и „сега“?
Няма да сме първите, които си задават тези въпроси, но сме мотивирани да се опитаме да дадем нашите отговори.

Целта на изложбата „Архаично“ е да създадем артистичен, визуален мост между древността и съвременността. В основите на този мост поставяме своите авторски интерпретации и концептуални трансформации на вечните теми и символи присъстващи в културното развитие на човечеството от далечното му начало до днес.