Емилия Константинова
21.08.2023
Маргарита Доровска
07.09.2023
Кой е ГАЛИН ПОПОВ?
Каква е личната Ви мотивация за работите като арт мениджър? Или е по-правилно да го наречем “културен мениджър”?
Движещата сила при всеки от нас е различна и съзнателно или не е свързана с резултатите, които всеки от нас си мечтае да постигне. При мен водещо е сплотяване на хора. Създаване на ситуации, които заедно съпреживяваме, вършим обща работа и ни свързват. За всяко едно събитие, което някога съм организирал имам муза. Винаги ми помага да мисля как реализирайки дадено събитие, то със сигурност ще зарадва някого - това може да бъде самият артист, някой приятел, познат, човек който просто наблюдавам и искам да се уверя, че усещам какво наистина ще му хареса…
Попълвайки това интервю аз си представям теб. Млад участник в резидентска програма „ГраничНОто поле на мениджмънта във визуалните изкуства“..и си говорим.
В каква степен е развит артмениджмънтът във визуалните изкуства в България? И ако не е достатъчно – то каква е причината?
Сцената в България се развива доста интензивно през последните години. Когато даваме оценка на работата на конкретни участници в тази екосистема, трябва да обръщаме внимание, че всички наши усилия са взаимосвързани. За да има добре работещи специалисти, трябва да има едно добро средно ниво на работещите в сектора. Начинът по който всеки от нас действа спомага за това.
Какви са съществените разлики между артмениджър, артдиректор, артдилър, рекламен агент, куратор, галерист?
В развитите пазари за изкуство всички тези професии най-вероятно се изпълняват от различни хора и те работят пълноценно в екип. В българския контекст всички изброени позиции в повечето случаи се изпълняват от един и същ човек, който не рядко е самият артист. :)
Какви дейности извършва артмениджърът?
Такива които поддържат баланса между креативното, иновативното, практичното и хуманното.
Кои са 3-те събития, с които бихте искали да свързват името Ви като артмениджър?
Фестивала 48ч Варуша Юг
Бъдеще за КДК
ТаМ
Ще оставя читателя сам да намери информация за тях в мрежата.
Бъдеще за КДК
ТаМ
Ще оставя читателя сам да намери информация за тях в мрежата.
Може ли да посочите работи/събития на други Ваши колеги, които следите с интерес?
Радвам се, че дойде времето, в което мога да отговоря на този въпрос положително: В България има много интересни събития и креативно работещи хора.
Ще ми бъде трудно да ги изброя всичките. Давам пример с тези, които следя ежедневно. На нашата улица във Велико Търново има няколко такива:
Галерия Наратива - художникът Ганчо Ганчев движи галерия, която представя предимно артисти от графити сцената, но и не само. Пространството е хибридно и помещава кафе, галерия и масажно студио.
Ателие "Нецапай" - напълно независимо лабораторно артистично пространство за млади артисти. Светата троица зад този проект са Калин Михов, Христина Йорданова и Богомил Иванов + приятели и други колеги от Факултета по изобразително изкуство към ВТУ.
Галерия HEERZ TOOYA - галерита се ръководи от Ларс Нордби и е обвързана с международната резиденция ARV. International. Освен чуждестранни артисти галерията също представя млади и утвърдени художници от българската сцена.
Кои са най-важните опорни точки при организирането на едно културно събитие? На какво обръщате внимание Вие?
Винаги търся реалистични формати и цели спрямо наличните ресурси. Дайте си сметка кои са хората, на които им е хубаво да участват. Разкажете им красива история, с която да ги увлечете по идеята, защо е важно да се случи това събитие. От там нататък се старайте да поддържате една приятна атмосфера на работа и когато в Приказката влезе и самата публика, винаги хвърляйте по едно око на колегите си по време на събитието за да сте сигурни, че са добре. Атмосферата, която ще създадете заедно като екип е това, което ще направи изживяването на гостите магическо.
Развиването на аудитории – кауза или изгубено поколение? На базата на Вашия опит – колко време е необходимо да се сформира публика за дадено събитие? Кога можем да говорим за социална устойчивост?
Формирането на публики е равностойно на създаването на приятелства. Колкото по-лесно се сближавате с хората, толкова по-бързо ще започнете да виждате пълни зали с развълнувана за събития публика. Не загърбвайте приятелства с оправдания, че ви крадат много от времето, че ви натоварват с проблемите си, или че ви дразнят с песимизъм и консервативните си идеи. С вашите събития вие може да накарате тези хора да видят и други гледни точка. Кръгът на единомислещите е много тесен и ако се затворим в него, не само че няма да можем да развием аудитории за събитията си, но с времето ще се чувстваме все по-самотни и неразбрани.
Интересно събитие и добра комуникация може да събере огромна публика дори при вашия първи опит да организирате нещо. Но за да предадете ценностите и идеите които седят зад вашата работа са нужни години. Поне 5-6.
За устойчивост може да говорим тогава, когато хора от публиката на вашите събития започнат да организират техни събития, които вие посещавате с удоволствие и с радост научавате нови неща.
Как се намират средства за културни събития и пространства? Трябва ли държавата да участва в това? Може ли едно арт пространство да се самоиздържа?
ТаМ е място което отворихме със собствени средства и в продължение на 8 години то се самоиздържа. Има нещо много ценно в тази свобода. Благодарение на този естествен принцип на функциониране ние успяхме да изградим екип, който да е сетивен към нуждите на хората и да търсим постоянно креативни подходи с които да компенсираме всички липси по реализирането на програмата. Още си спомням как преди години с две лампи на Икеа втора употреба и ролка кухненско фолио правихме осветлението на спектакъла Мир Вам на Неда Соколовска. И актьорите и публиката бяха щастливи, защото нямаше нещо което да ни спре да изживеем заедно този невероятен спектакъл.
Да, държавата трябва да припознава културни точки и инициативи, които създават нови обещаващи практики. Това разбира се отнема време и ние трябва да сме подготвени за това. Нашата организация беше разпозната и получи институционално финансиране и подкрепа след 8 години усърдна работа. Диалогът на независимата сцена и институциите е двустранно важен и трябва да намираме добрия тон, с който да го водим независимо дали това е обвързано с финансиране или не.
Как се създава и поддържа дългосрочно арт пространство извън столицата?
Всяко едно място си има своята уникалност. Едно място се създава с много любов и упоритост, но само ако задоволява нуждата на широк кръг от жителите на даденото място, то ще съществува дългосрочно. Другият вариант е да направите нещо толкова cool, че да летят хора от цял свят за да посещават програмата ви.
Едно арт пространство предполага представянето на автори от различни националности. Има ли разлика при менажирането на чуждестранни автори? Какво е Вашето мнение - повече български или повече чуждестранни автори би трябвало да се представят?
При хора живеещи в малки затворени общности с времето се получават генни мутации, които водят до специфични заболявания в резултат от липсата на приток на свежа кръв. Същото е и на културно ниво. Ако не сме любопитни и отворени за обмен между различни култури ще имаме една залиняла локална културна сцена. Също така няма как "да дадем нещо на света" ако той не знае за нашето съществуване. Но с риск да се повторя пак ще уточня, че най-важното е нещата, които представяме да бъдат съобразени с нуждите на хората, с които искаме да ги споделим. Работа с артисти, независимо от коя националност са, е еднакво голямо предизвикателство. Всички те имат нужди и странности, които ние като техни помагачи трябва да уважаваме безусловно.