Галин Попов
07.09.2023
Коя е МАРГАРИТА ДОРОВСКА?
Каква е личната Ви мотивация за работите като арт мениджър?
Куратор съм по професия, от няколко години директор на Музея на хумора в Габрово. Също така правя подкаста Говори артистът, в който каним художници да говорят за работата си.
Мотивацията ми да работя като арт мениджър е изцяло базирана на кураторския ми интерес и визия. Не съм класически професионален мениджър и управлението само по себе си не ми е слабост - правя го добре само тогава, когато работя по важен и интересен за мен проект - нещо, с което се събуждам сутрин и заспивам вечер.
В каква степен е развит артмениджмънтът във визуалните изкуства в България? И ако не е достатъчно – то каква е причината?
По-скоро е слабо развит. Да започнем с това, че има слабо познаване на полето - къде се преподава качествено история и теория на модерното и съвременно изкуство? Не можеш да управляваш нещо, което не разбираш. Професионализмът и занаятчийството без визия дори намирам за вредни, защото докарваш добър търговски вид на неща, които не го заслужават и това подвежда публиката. Второ - този мениджмънт си има различни направления - куриране, арт дилърство, продуцентство.
Какви са съществените разлики между арт мениджър, арт директор, арт дилър, рекламен агент, куратор, галерист?
Една от основните разлики е дали работиш за комерсиален проект (галерия, уеб платформа, консултиране на колекционери), за публична организация (музей, галерия, биенале) или за независима такава (обичайно НПО). Тези три сфери изискват абсолютно различен подход, умения и професионална етика. И смесването им и е изключително вредно за средата - създава нелоялни практики и обърква публиката, на която така или иначе не ѝ е лесно да се ориентира. Разбира се, има гранични зони, но точно там трябва да оперираме с най-голямо внимание.
Какви дейности извършва арт мениджърът?
Управлява процеси, хора, ресурси. Ако е визионер - създава бъдеще. Ако просто е добър професионалист, развива средата. Ако е слаб - нанася вреди. Жалко, че ни е толкова трудно да говорим за тези вреди, а само шушукаме помежду си.
Кои са 3-те събития, с които бихте искали да свързват името Ви като арт мениджър? Разкажете ни малко повече за тях. Може ли да посочите работи/събития на други Ваши колеги, които следите с интерес?
Не обичам събитийния менджмънт и когато мога го аутсорсвам. Интересува ме управлението на процеси. Проекти, които са важни за мен са Центъра Кристо и Жан-Клод в Габрово, Габровското биенале на хумора и сатирата, проектът Нонумент, включващ изследване, изложба и пърформанс.
С интерес следя работата на Интернационале в Европа, на Музея Ван Абе в Айндховен и на White Columns в Ню Йорк.
До къде стига свободата на арт мениджъра в даден проект? До колко контролът е във Вашите ръце?
В моя професионален път съм имала шанса да разполагам с почти пълна свобода и не бих могла да работя ако ми липсва. Отказвала съм наглед интересни професионални възможности, в които съм знаела, че няма да имам такава свобода. Контролът е много интересно нещо - трябва да го имаш и едновременно с това трябва да си гъвкав и да знаеш как да го делегираш и да колаборираш, без да го губиш. Постоянно работим с партньори, заинтересовани страни, общности - ако не осигуриш пространство за тези сътрудничества, се проваляш рано или късно.
Какви качества трябва да притежава успешният арт мениджър?
Визия, отлично познаване на полето, отговорност към професионалните стандарти. И да е щедър.
Какви са най-големите предизвикателства в работата Ви като арт мениджър? Различни ли са в България и в чужбина?
“Късото одеалце” е най-голямото предизвикателство - не можеш да завиеш двуметров човек с бебешко юрганче - ще му е студено или на краката, или на ръцете. Не говоря само за пари, а за хора, за професионализъм, за инфраструктура, за политика. Не е уникален проблем за България, но тук е изключително болезнен.
Кои са най-важните опорни точки при организирането на едно културно събитие? На какво обръщате внимание Вие?
Целта и резултата. Участниците да са доволни, да са научили нещо, да излязат поне малко променени от него. И да има достатъчно и добра храна и напитки.
Развиването на аудитории – кауза или изгубено поколение? На базата на Вашия опит – колко време е необходимо да се сформира публика за дадено събитие? Кога можем да говорим за социална устойчивост?
Няма изгубени поколения, трябва да имаме доверие в публиката. Има пропуснати възможности и отговорност към съвремието, която политици, арт мендижъри, изследователи, академична общност са отказали да носят.
По отношение на събитията - различно е. Едно еднократно събитие може да има много по-голямо въздействие от десетгодишен фестивал например. Сигурно има верен професионален отговор на тези въпроси, но мен те не ме занимават. През годините фестивализацията на културата нанесе много вреди у нас, доколкото измести фокуса от организациите и общностите към събитията. Интересувам се от процесите.