Модерно семейство

Фотография: „Модерно семейство“

Акцията на Варненския кей (Варна, 2006 г.)

Идеята за това пътуване към с беше резултат от поканата на През 2006 г. Румен Серафимов, организаторът на „Август в изкуството“ (Варна) искаше да разшири обхвата на фестивала като включи пърформънс в програмата. За целта покани „Изкуство в действие“, като поясни, че може да осигури финансово пътя и спането на трима души. Уговорката беше, че допълнително мога да включа в пърформанса и други хора.
И така, аз, Деси-Чумата и Мо-Мишката тръгнахме от София за Варна с автобус, а Иван Ямалиев тръгна на стоп. Предвиждах, че по това време ще има още приятели във Варна, които също мога да включа стига да ги намеря по плажовете. Нямахме предварителна идея какво ще правим, защото не знаехме какво ще е мястото за пърформънса. Имахме само видео и музикален запис, който предопределяше дължината и частите на пърформънса.
Още при слизането от автобуса във Варна, Чумата намери на боклука едни ботуши с висок ток и остри носове. Бяха й малки и изобщо не можеха да се закопчаят циповете. Пристигнахме преди Иван и се настанихме в университетските общежития. Бяха поръчани уж три легла, а се оказахме в стая с две легла и фотьойл, който уж можел да се разгъва до накъде. Чумата попита дали професора трябва да спи на фотьойла и естествено предизвикахме разправия с администрацията. На следващия ден Румен ни обясни как да отидем до мястото на което ще спим по-нататък. Заведоха ни до някаква квартира, в която мъж и жена на средна възраст ни посрещнаха много радушно. Беше изключително горещо, а ние представлявахме доста колоритна група с всякакви висящи от нас странни багажи. Започна се една от най-смешните истории в в живота ми. В предложената ни стая видях отново двойно легло при положение, че ние все още бяхме трима. Попитах къде ще спи третия от групата ни и домакинята каза, че в хола има един диван и трябва ние си решим кой къде ще спи. Аз започнах да се смея и обявих, че ще спя на дивана. Тогава жената радостно плесна с ръце и каза:
- Колко хубаво, значи таткото ще спи на дивана, а майката и дъщеричката на леглото!
Ние с Чумата едвам се сдържахме да не избухнем в смях и започнахме да се гаврим. Мо даваше зор да влезе веднага в банята и аз й казах, че ако се бави няма да й купя сладолед. Домакинята ни поиска личните карти, за да ни регистрира. Моята беше първа, а после тази на Чумата. Домакинята отбеляза, че фамилиите ни са различни. Тогава Чумата каза, че сме модерно семейство – аз съм художник, тя - режисьор и сме решили да си запазим фамилиите защото сме много известни. След това обаче жената видя личната карта на Мо отново се учуди:
- Но, тя също има различна фамилия!
- Тя е осиновена – отряза Чумата.
В следващия момент се прибрахме в стаята, затворихме врата и избухнахме в здравословен смях. Чудихме се как да приобщим Иван към семейството, когато пристигне. На този въпрос аз отвърнах, че и той може да мине за осиновен. Всичко продължи по същия смешен начин, защото домакинята се оказа бивша танцьорка в народен ансамбъл. Тя ни показа всичките си костюми и ни разказваше истории с идеята, че след като ние сме художник и режисьор можем да я включим в някой проект. Не спираше да говори, а мъжът й одобрително клатеше глава и казваше „да, да“.
След като напазарувахме още реквизит от китайския магазин отидохме на пристанището да го изпробваме. Така осъществихме акцията наречена „На варненския кей“. Направихме снимки, на които аз изглеждах като тюлен, който се препича на скалите. Чумата беше взела едни шапки за баня, много идиотски, малки, прозрачни и прилепващи плътно към главите. Мо държеше да се снима с официална лилава рокля, а аз застанах на заден план и си събух гащите. После Чумата с червен плащ и островърхи ботуши демонстрира в четири кадъра как супер герой полита и се пребива на скалите Накрая бе направена снимката, която държи палмата на първенството: Иван е със смъкнати гащи, а Чумата изправена на пръсти го целува. Сложихме й заглавие „Целунатият със смъкнатите гащи“. Всичко това беше подготовката ни за реалния пърформанс „Орлин и приятели“, който направихме на следващия ден, но нямаше абсолютно връзка с разказаното до тук.

Историята разказа - Орлин Дворянов

* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект "ГраничНО". Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.