Снимка: архив на сдружение „Изкуство в действие“
През 2007 и 2008 г. заснехме два филма по пиеси писани от Пикасо в далечната 1938 г. Вторият филм „Желание хванато за опашката“ бе сниман основно в сценографското ателие на БНТ, тъй като основният сценограф Стоянчо по това време ми беше студент. Той успя да уреди да ползваме костюмите – реквизит за различни телевизионни постановки. Много вълнуващо беше когато влизахме в гардеробиерната да си избираме костюми. Мисля, че всеки избираше както според характера си, така и според някаква неведома генетична връзка с предишни епохи.
Хрумна ми идеята да разделя участниците във филма на два екипа, единият облечен в строги черни и бели дрехи, а другият – в шарени и цветни. Всяка от отделните сцени се изиграваше и от двата екипа по различен начин. При монтажа ги монтирахме една след друга, повторение, което не се усещаше кой знае колко, защото персонажите и костюмите се различаваха видимо. При това между основните сцени имаше диалог между двете двойки главни герои, които лежаха в едно голямо легло. Аз и Ева коментирахме сценария на Пикасо от сериозна, артистична гледна точка, а Иван и Ася се гавреха с изкуството с най-просташки реплики.
На снимката се вижда моят екип облечен в черно и бяло. Докато фотографираше снимащият възкликна:
- Ха! Ха! Приличате на семейство Адамс!
Това бе добра аналогия с известния филм, защото в изпълненията ни изобилстваше черният хумор и демоничните препратки.
Историята разказа - Орлин Дворянов
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.