Снимка: архив на сдружение „Изкуство в действие“
През 2012 г. аз, Чумата, Стела и Орлин, бяхме селектирани с общ пърформанс да участваме в Международен пърформанс фестивал в галерия „pad“ в Майнц, Германия. Събрахме се във влака и пътувайки изчистихме концепцията и възможните визии. Както винаги, средствата ни бяха силно ограничени. Този кадър е след посещението ни в магазин за „1 ЕВРО“ и сме безкрайно щастливи, че успяхме да се сдобием с множество странни боклучета за пърформанса ни. Лекичко се притеснявахме, че не сме имали време да работим заедно, за да се представим на този скъпарски фестивал.
И така след 403 km и 2 часа пазаруване бяхме готови.
След представянето – аплодисменти, поздравления, но огромна критика... „Прекалено професионално, явно дълго сме го репетирали. Било идеално синхронизирано – движения, музика, визия. Не било спонтанна импровизация, а добре репетиран и детайлно обмислен пърформанс!“
Е това е! Разликата в обществата с излишък и свикналите да импровизираме.
А странното е, колко добре се е вписала и част от концепцията ни. „Хората живеят предимно в света на собствените си фантазии. Дори когато са поставени в крайно трудни, реални ситуации те си представят различни въображаеми начини за преодоляването им. Въображението спасява от жестокостите на реалността. Мечтите са спасителни фантазии, които ни дават сили да продължаваме да живеем...“
Историята разказа - Майа Антова - МАЙОТО
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.