Снимки: Венцислава Стоянова и Марина Александрова
Планина, поляни.. Някъде около Брашов (живописна местност в Румъния). По средата на лятото. Стадо крави и около 100-тина палатки. Хора щъкат навсякъде, говорещи всевъзможни езици. Няколко постройки от клони, няколко опънати навеса, които започват да добиват вид на истински музикални сцени. Подготовката на първия WAHA фестивал е в разгара си (www.wahafestival.ro).
Няколко български палатки оформяме българската група. Изгонихме кравите, за да си направим лагера. Лош избор на място – оказва се пълно с кърлежи. Аз забелязвам един върху себе си – на крака, около коляното. После втори, близо до него. Веднага няколко човека се хвърлят да ги вадят.. един румънец пробва с клечка за кибрит. Един германец намазва мястото с някаква лепкава субстанция... Италианец с дълга раста вади игла.., и в крайна сметка част от кърлежа пада. Но не целият. След един час мъчене и около 20 човека опитали да го извадят, една от организаторките предлага да ме откара с колата в болницата в близкото градче. Стигаме до там, то се оказва с преобладаващо унгарско население, и дори на румънката ѝ е трудно да се разбере с хората. Но един лекар бързо изкарва и двата кърлежа, казва ми, че имам червен кръг, и ми предписва антибиотик (за превенция от лаймска болест). Първата мисъл, която ми минава през главата е „язък.. колко ракия имаме, а няма да мога да пия“. Беше едва третият ден от 18, които трябваше да прекараме в планината. Моята приятелка румънката Моника, веднага ме успокои и каза: „не се притеснявай, антибиотикът не върви с алкохол, но пък може да пушиш трева и хашиш, а ние имаме много“. Купихме антибиотика и се върнахме при палатките в планината. След около половин час забелязах още два кърлежа върху себе си (и двата около кръста). Тогава германецът хипар Ханс се притече на помощ и много умело ги извади от първия път с пинсета. В следващите два дни се оказа, че Янко, Кейт и Ели имат по един-два кърлежа.. все на интимни места. Колкото и неловко да им беше, трябваше да поискат помощ от Ханс.. който в един от случаите се наложи „да дръпне един джойнт“, за да спре да му трепери ръката. В крайна сметка той се справи блестящо и извади още десетки кърлежи на много от хората на фестивала.
Оказа се доста лоша идея да изгониш стадо крави от поляна и да се настаниш на палатка там.
Преживяването в Румънските планини беше епично незабравимо. Има още много истории, които могат да бъдат разказани: за металистката Юлия, която тичайки гонеше кравите по поляната, облечена с тениска на Burzum, на транс фестивал. За банана, който Юлиан ядеше докато се мажеше със слънцезащитно олио, за пликчетата на Янко, които носеше на краката си кой знае защо… за възрожденските и социалистически песни, които пеехме на огъня (дни преди да задумка бийтът от транс музиката).. за недостига на питейна вода, за банята в реката и още много други.
Това беше подготовката на първия WAHA фестивал, в която се включихме по проект и покана на румънските ни приятели. Днес WAHA е едно от най-големите подобни събития не само в Румъния, но и на балканите.
Историята разказа - Венцислава Стоянова, Веси - Сержантът
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект "ГраничНО". Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.