Комуникация в залива

Фотография: „Комуникация в залива“

Проект „Следи по брега“ (Къмпинг „Арапя“ – 1994 г.). Пърформанс „Провокирана комуникация“

Заедно с Ния Пушкарова, организирахме на „Арапя“ международен, ленд арт пленер за работа с природни материали. Участниците бяха около петнадесет човека от България, Германия и Англия. За всеки един от тях може да се разкаже по нещо смешно, но тук историята свързана със снимката е следната:
Основната идея бе, как ако сме застанали на двете срещуположни страни на един залив можем да осъществим комуникация по между си. Направих инсталация разположена от двете страни на брега като използвах скали, които омотах с пълзящи растения и дървени кръгове облепени с пясък. Идеята ми беше от едната страна на залива да са българите, а от другата страна – немците и англичаните. Въпреки дистанцията по между ни да се опитваме да комуникираме спонтанно. Разстоянието по между ни беше доста голямо и едва ли можеше да се чуем дори ако викаме. Козът на българската група беше Мариян, който свиреше на гайда. Предполагам, че звукът й се чуваше до другата страна на залива. В началото Лиляна и Ния преплуваха до една близка скала и започнаха да правят фигурални композиции с едно въже. Едно случайно минаващо непознато момиче много се впечатли от действията ни и се включи в групата. Докато се мъчехме чрез движения, крясъци и гайда да правим комуникация, голите девойки от българската група се хвърлиха и започнаха да плуват към другия бряг. Предизвикани от това голите германци и облечените в бански костюми англичани също се хвърлиха да плуват с идеята да се срещнат по средата. По някое време обаче нашите момичета се обърнаха и започнаха да плуват в обратната посока. Чужденците почувстваха, че трябва да се доказват по мъжки и искат, не искат доплуваха до нас. Събрахме се заедно, до кръста във водата и с въже и природни растения, направехме кръг с вдигнати над главите ръце. Получи се символично обединение, но в българското пространство на пърформанса. Тогава разбрах каква сила представляват нашите девойки в тези обмени и въобще за комуникацията с чужбина. Така възникна и крилатата ми фраза: „Хвани първо за работа жените, а пък мъжете после сами ще дойдат!“

Историята разказа - Орлин Дворянов

* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.