Снимка: архив на сдружение „Изкуство в действие“
През 2003 г. по инициатива на станалата легендарна „Дълга нощ на музеите“ в Берлин създадох пърформънса „В търсене на Европа“, при който малката сестра на Европа – Европиния потегля през музейния ландшафт да търси отвлечената си сестра с помощта на най-младите музейни посетители и техните родители, разгадавайки по пътя си закодираните следи на една многопластова европейска идентичност.
Скоро след това бях поканена от представителството на Европейската комисия в Берлин – да изработя артистична програма за дните им на отворените врати, провеждани няколко пъти в годината. Задачата ми беше чрез артистична акция да стимулирам посетителите да споделят какво очакват от Европейската комисия и за каква Европа си мечтаят.
За тази цел изградих „Чуващото дърво на желанията“, на което – след като биваха въведени от Европиния в приказната история за намирането на отвлечената ѝ сестра Европа (сега заета с изготвянето на нови, по-справедливи закони) – посетителите можеха да окачат на сините му клони свое пожелание, свой съвет, който да бъде чут!
Влизаха посетители от всякакви националности, опитвах се да дочуя на какъв език говореха и ако можех – да ги заговоря на техния език. И младите, а най-вече по-възрастните се вслушваха с интерес в разказа на Европиния и с готовност записваха на листо в цвят по техен избор свое желание, което да стигне до Европа – най-често си пожелаваха мир, но сред най-малките имаше и много лични пожелания – за мечтан подарък или за пътуване до баба и дядо, а някой си беше пожелал белгийски шоколад за всички! И каква беше изненадата ми, когато на следващия ми рожден ден получих белгийски шоколад...
Един ден в претъпканото от посетители пространство влетя висок, светлокос мъж и започна неспокойно да се озърта, сякаш търсеше нещо конкретно. По надписа на фанелката му разбрах че е рускоговорящ и се запътих към него да го поздравя с добре дошъл на руски. А и се надявах, че може да ми се удаде възможност да окачим на дървото едно от редките написани на кирилица пожелания... Той се сепна – не беше очаквал такова посрещане а и на това място пред него да се появи приказна фея.., и започна да ме обсипва със суперлативи. Спечелила вниманието му започнах разпалено да разказвам историята за отвлечената ми от Зевс сестра Европа и за драматичните перипетии, през които минах, за да я намеря отново и как сега...
Но той така и не изслуша разказа ми докрай и рязко ме прекъсна с въпроса:
„Девушка, а где здесь можно обменять рубли на евро?...“
Историята разказа - Антония Дуенде
* Настоящият пост е част от изложбата "33+33" по проект „ГраничНО“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, по „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.